Животът е безкрайно пътуване...към себе си
За Рила
Рила...Рила е като щедро разтворена прегръдка.
Като начало и край.
Като безкрай.
Като прошка преди дълъг път.
Като огледало, в което се оглежда живота ти - и се пречиства.
Ненатрапчива - но ти я обикваш.
Никога не принуждава - но ти скланяш глава.
Без да е жестока - те притежава.
Но тя ти дава много повече, отколкото ти взима.
Разбираш ли това, че те допуска до себе си в мига, във който може да те смаже ?
Разбираш ли, че ти за нея си калинка ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар