Небето е отворено, дълбоко, синьо, пометено от вятъра - и чисто.
Звездите светят ярко.
Цветята ухаят силно.
Птиците огласят нощния хоризонт със звънливите си гласчета.
И сякаш всяка песен значи нещо , което искат да ни кажат те.
Светът стои притихнал в очакване на Магията да се състои.
Тишината е по-гръмка от всякога.
Времето забавя своя ход.
Сетивата се изострят.
Възприятията се променят.
А ние се изпълваме с тъга за нещо, което си отива безвъзвратно - и с радост, че още сме тук, за да го разберем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар