С пръстен от слънчеви лъчи ще дойда
Воал от лунна светлина ще нося
С музиката на вятъра ще танцуваме
С блясъка на звездите ще пътуваме
В космическа тишина
"Да" или "не" ?
Тези дни са специални
Небето е отворено, дълбоко, синьо, пометено от вятъра - и чисто.
Звездите светят ярко.
Цветята ухаят силно.
Птиците огласят нощния хоризонт със звънливите си гласчета.
И сякаш всяка песен значи нещо , което искат да ни кажат те.
Светът стои притихнал в очакване на Магията да се състои.
Тишината е по-гръмка от всякога.
Времето забавя своя ход.
Сетивата се изострят.
Възприятията се променят.
А ние се изпълваме с тъга за нещо, което си отива безвъзвратно - и с радост, че още сме тук, за да го разберем.
Звездите светят ярко.
Цветята ухаят силно.
Птиците огласят нощния хоризонт със звънливите си гласчета.
И сякаш всяка песен значи нещо , което искат да ни кажат те.
Светът стои притихнал в очакване на Магията да се състои.
Тишината е по-гръмка от всякога.
Времето забавя своя ход.
Сетивата се изострят.
Възприятията се променят.
А ние се изпълваме с тъга за нещо, което си отива безвъзвратно - и с радост, че още сме тук, за да го разберем.
Shambala Open Air
Седях и гледах как кърваво червената Луна изплува над крехкия, но жилав свят.
Докосната от лунния вятър и от мощния бас, поляната сякаш потреперваше под краката ми.
Малко встрани, малко по-нагоре, малко по-натам...се случваше една магия.
...И никой не разбра, че самодивите вече са на свобода.
So close to the moon
Еньовден is opening now.
http://www.youtube.com/watch?v=0QpMC7ay-3g
Докосната от лунния вятър и от мощния бас, поляната сякаш потреперваше под краката ми.
Малко встрани, малко по-нагоре, малко по-натам...се случваше една магия.
...И никой не разбра, че самодивите вече са на свобода.
So close to the moon
Еньовден is opening now.
http://www.youtube.com/watch?v=0QpMC7ay-3g
*
"Ще пътуваме дълго, облечи си палто"...
Ще прескачаме тръни в полята.
Ще гоним светулки.
Ще разплитаме пътища.
Светът е безкраен.
Не отиваме никъде.
Просто живеем.
И вятърът даже живее по-дълго от нас...
Ще прескачаме тръни в полята.
Ще гоним светулки.
Ще разплитаме пътища.
Светът е безкраен.
Не отиваме никъде.
Просто живеем.
И вятърът даже живее по-дълго от нас...
Пирин
Върховете раздираха небето...и душата ми - в една земя отвъд хоризонта.
Лутахме се през времето с облаците и мъглите и търсехме пътеките - към един друг свят - пипнешком.
Защото лилавият пламък на минзухарите опърли очите ни.
"В сърцето Пирин зее като рана..."
Върховете раздираха душата ми - за да рукне от там следзимна свободна река...
Ала думите никога няма да бъдат достатъчни за да опишат всичко, което Пирин ти причинява.
Рила гали душата, а Пирин я разкъсва.
...И тогава ти нямаш друг избор, освен отново да се върнеш там...за да я събираш.
И да се връщаш отново и отново...
...А потоците се спускат с шеметна сила надолу, събират се и се превръщат в реки.
...А облаците препускат над главите ни и наелектризират косите ни с магнетичната си енергия.
...А сезоните се сменят и пролетта в планината е безмълвна стихия.
И ние вървим през един свят на вълшебства, а колелото на живота се върти и никъде другаде човек не може да го почуства по-добре, отколкото лице в лице със звездите. Stardust we are...
Лутахме се през времето с облаците и мъглите и търсехме пътеките - към един друг свят - пипнешком.
Защото лилавият пламък на минзухарите опърли очите ни.
"В сърцето Пирин зее като рана..."
Върховете раздираха душата ми - за да рукне от там следзимна свободна река...
Ала думите никога няма да бъдат достатъчни за да опишат всичко, което Пирин ти причинява.
Рила гали душата, а Пирин я разкъсва.
...И тогава ти нямаш друг избор, освен отново да се върнеш там...за да я събираш.
И да се връщаш отново и отново...
...А потоците се спускат с шеметна сила надолу, събират се и се превръщат в реки.
...А облаците препускат над главите ни и наелектризират косите ни с магнетичната си енергия.
...А сезоните се сменят и пролетта в планината е безмълвна стихия.
И ние вървим през един свят на вълшебства, а колелото на живота се върти и никъде другаде човек не може да го почуства по-добре, отколкото лице в лице със звездите. Stardust we are...
За Рила
Рила...Рила е като щедро разтворена прегръдка.
Като начало и край.
Като безкрай.
Като прошка преди дълъг път.
Като огледало, в което се оглежда живота ти - и се пречиства.
Ненатрапчива - но ти я обикваш.
Никога не принуждава - но ти скланяш глава.
Без да е жестока - те притежава.
Но тя ти дава много повече, отколкото ти взима.
Разбираш ли това, че те допуска до себе си в мига, във който може да те смаже ?
Разбираш ли, че ти за нея си калинка ?
За свободата
Те умряха за свободата...а вие готови ли сте да умрете за вашата ?
Готови ли сте да отстоявате всяко кътче от себе си и всяко късче от вярата си ?
...Защото свободата е state of mind, което се проектира в света вън от нас, а не обратното. Свободата не е безусловно гарантирана завинаги, точно обратното, в природата й е да се изплъзва в мига, щом забравим за нея. Е, готови ли сте да нададете вой за изгубената си свобода ?
Аз питам...за свободата на всеки един от нас.
Колко далече сте готови да стигнете, за да защитите своите вярвания, мечти и всичко най-съкровено от себе си ?
За мен животът е една безкрайна борба по отвоюване на себе си от окръжаващата реалност, която се опитва да ти наложи всевъзможни идентификации, да те "кодира", да ти лепи етикети, и т.н. В 21 век е много трудно човек да открие и запази своята уникалност. Да се защитава от наложените му параметри. Аз лично съм се заинатила. И ще продължавам до последно.
Вярвам, че свободата е навсякъде - в май-малкото и в най-голямото. В решенията, които се налага да взимаме всеки ден или когато избираме по кой път да тръгнем - в пряк и преносен смисъл. Свободата е тъканта на съвременния живот. Но защо се държим като удавници в океан от възможности ?
В деня и в часа, в който сирените вият за загиналите за свободата..., аз ви призовавам да започнете да виете, защото свободата загива. А с нея загива и основополагащия принцип на света, в който живеем. Значи, и самият свят.
Готови ли сте да отстоявате всяко кътче от себе си и всяко късче от вярата си ?
...Защото свободата е state of mind, което се проектира в света вън от нас, а не обратното. Свободата не е безусловно гарантирана завинаги, точно обратното, в природата й е да се изплъзва в мига, щом забравим за нея. Е, готови ли сте да нададете вой за изгубената си свобода ?
Аз питам...за свободата на всеки един от нас.
Колко далече сте готови да стигнете, за да защитите своите вярвания, мечти и всичко най-съкровено от себе си ?
За мен животът е една безкрайна борба по отвоюване на себе си от окръжаващата реалност, която се опитва да ти наложи всевъзможни идентификации, да те "кодира", да ти лепи етикети, и т.н. В 21 век е много трудно човек да открие и запази своята уникалност. Да се защитава от наложените му параметри. Аз лично съм се заинатила. И ще продължавам до последно.
Вярвам, че свободата е навсякъде - в май-малкото и в най-голямото. В решенията, които се налага да взимаме всеки ден или когато избираме по кой път да тръгнем - в пряк и преносен смисъл. Свободата е тъканта на съвременния живот. Но защо се държим като удавници в океан от възможности ?
В деня и в часа, в който сирените вият за загиналите за свободата..., аз ви призовавам да започнете да виете, защото свободата загива. А с нея загива и основополагащия принцип на света, в който живеем. Значи, и самият свят.
За любовта, приятелството и мечтите
Малко мъдрост по никое време:
Приятелството (за разлика от любовта) не се подарява, а се заслужава. Това обяснява защо можеш да се влюбиш в някого от пръв поглед, но едва ли можеш да станеш с някого приятел по поръчка. За да бъдеш приятел с някого трябва да имате общи цели, мечти, преживявания и най-вече да си имате доверие...но това важи и за любовта. Тънка е линията между двете...
Животът ми даде добър урок и ме научи на много неща, когато с един замах ми отне нещо изключително ценно: здравето. Разбрах, че обичта е нагласа на характера, вид душевност и ако обичаш един човек, то по презумпция си готов да обичаш всички. За нещастие някои други не го разбраха.
Разбрах, че можеш да се наречеш истински човек едва когато спреш да живееш за себе си, ограничен в своя собствен свят, и започнеш да живееш по малко и за другите. Да мислиш не за ползите, а за идеите. Да живееш за мечтите си.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
Стефан Цанев
Приятелството (за разлика от любовта) не се подарява, а се заслужава. Това обяснява защо можеш да се влюбиш в някого от пръв поглед, но едва ли можеш да станеш с някого приятел по поръчка. За да бъдеш приятел с някого трябва да имате общи цели, мечти, преживявания и най-вече да си имате доверие...но това важи и за любовта. Тънка е линията между двете...
Животът ми даде добър урок и ме научи на много неща, когато с един замах ми отне нещо изключително ценно: здравето. Разбрах, че обичта е нагласа на характера, вид душевност и ако обичаш един човек, то по презумпция си готов да обичаш всички. За нещастие някои други не го разбраха.
Разбрах, че можеш да се наречеш истински човек едва когато спреш да живееш за себе си, ограничен в своя собствен свят, и започнеш да живееш по малко и за другите. Да мислиш не за ползите, а за идеите. Да живееш за мечтите си.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
Стефан Цанев
Абонамент за:
Публикации (Atom)